Сигурно понякога иска ми се да се скрия...
да избягам някъде от стаята позната...
сигурно се чудя на къде да хвана...
към теб или към друга гара...
Сигурно ми даваш твойто рамо
да поплача... или скут, в който
весело да се посмея ...
Сигурно ми даваш и очи,
оглеждащи живота на едно дете
със странно детство...
Сигурно ти знаеш какво сънувам аз...
за какво мечтая.. и какво бълнувам
вечер сгушена до теб съм...
Витая някъде...не знам
Къде съм...?
Сигурно ще стоплиш,
понякога, изплашеното ми сърце
сигурно ръка ще ми протегнеш...
да изведеш душата ми
от всичките скривалища
на малкото изплашено дете....
Сигурна съм - ти си моя ангел....
и ме пазиш в съня....
Сигурно, защото ме обичаш,
както винаги съм искала да съм обичана...