StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,673
   Потребители: 12,386
   Автори: 4,017
   Коментари: 319,457
   Точки: 2,652,993
   Съобщения: 154,447
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,734

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Септемврийско халище

Дъждът пося студени семена
и шипката настръхна до червено.
Набъбна с плод, с изприщени листа,
от тихата му ласка подлудена.

Небето счупи свойто огледало
и в късове кристали разпиля
жарта на блудстващия август,
с най-похотливите желания

на пеперуди, троскот и врабци,
на охлюва, преборил хълма.
И босата пета на здрач ръждив
в любовна амалгама хлътна.

А в чашите наля се тишина
пелиново горчива и безпътна.
Със клинци дъбови я приковаха
мъглите, като сиви къртици,

по хълма затътрузили нозе,
без форма, тромави, без тяло.
Назаем вятърът ли беше взел
от дявола игривите пищялки –

листата ръшна, храстите и бора,
разроши трънки, попиля шишарки.
И есента припламна сред хорото
с фустаните си пищно катунарски.

Въртя се с вихрогонно  и безумно
и слънчев пумпал изгрева подпали.
След утрото, изтекло върху хълма,
и лятото си тръгна по сандали.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2011-08-02
прочитания: 190
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход