Вървя по улиците тихи,
сред сенки на пораснали цветя.
Светулките чертаят щрихи
по черното платно на вечерта.

Не мисля нищо. Просто се прибирам.
Прозорците угасват във нощта.
Пресичам на червено, без да спирам -
изгубен сред огромния площад.

Прибирам се. Под нощната дъга
и под гнезда на жълти пеперуди.
Подбирам думите с тъга,
и стискам в дланите си груби.

Не искам нищо. Всичко си получих -
и обич, и омраза. Самота.
Една любов докрай не ми се случи,
а беше най-красивата...

Затуй вървя и бавно се прибирам,
сред сенки на цветя и на треви.
Светът отдавна не разбирам,
ала и той не ме... О, се лави!