StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,146
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,724
   Точки: 2,658,368
   Съобщения: 157,431
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Сбогуване

Море съм... Не предвидих сушата.
Вградих вълните си в мозайка.
Изгубена сребриста чайка
в очите ми застива сгушена.

Потръпва пролетта, засукала
миражи в моята Итака. 
Загръща ме със неочакван
покой и самота просмукана.

Сега ще бродя във безсъници.
Луната ме целува пътьом.
Притихва в дирите ми, скътан,

тайфун от страсти. Не тъгувам. 
Допускам зимата за спътница.
С лика ти още се сбогувам...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2014-05-07
прочитания: 281
точки: 27 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход