Бойкот но тялото,
бойкот на мисълта
И що остава? – Съвестта...
С мисълта забравяме,
а с тялото не чувстваме
но ни остава – съвестта.
Единствена – в пустиня от емоции,
единствена в света-
бутилка от промоции...
А етикета може би
олицетворение на онова,
което съвестта докосва
целувайки с уста.
А може би намесваме
и красотата в ревността
за да прибавим
музика на съвестта –
с бойкот на тялото
с бойкот на мисълта
забравяме,
не чувстваме,
за да обикнем съвестта!