StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,518
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,655
   Точки: 2,643,861
   Съобщения: 152,943
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Съществувах, но не живях.

Съществувах, но не живях.
Пропилян живот, нима е грях...

Пренебрегвах раните, тялото бе сякаш чуждо,
Не дадох нищо от това, което му бе нужно.
Имах криле, но някой, някога ги отряза.
Имах чувства, но от натиска и те не оцеляха.

Не поливах посятата във мен смелост,
не излязох й от проклетата си крепост.
Сила не намерих за да прокудя врага.
Той победи, а аз ръкувах се със страха.

И когато примирих се със сухата пустиня,
водата намразих, не можех да й се наситя.
Копнеех за нощта, луната и многобройните й звезди.
Ала лиших се, от на зората омайващите изгреви.

С поглед обърнат към изгубеното
и копнеж по недостижимото,
отдалечих се от истинските неща.
Оставих се на сезоните да се редуват,
защото не намерих път към любовта.

Съществувах, но не живях.
Пропилян живот, нима е грях...?

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2014-04-11
прочитания: 258
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход