Чайникът на печката завря

и издиша пара в самотата

като ненужно отронена сълза

капнала на пода,във краката.

Във ъгъла тъмнее силует

в компанията на оголена въздишка.

Гледа как живота пуст и вехт

печата страници излишни.

Отворена навън врата.

Човек и празнота стоят на прага,

а неизказани,изгубени слова

тежат му и не може да избяга.

Поглед към тавана окован.

Цигарен дим стаята обхожда,

сякаш от молитва призован

лепкавата самота да гони.

Отвън мъгла рисува тъмни сенки

и по стъклото на прозореца изби

студена пот на струйки бледи.

А зимата във плен ги замрази…