Самотна птица моята душа е.Безспирно скита тя от бряг на бряг.Крилете си огромни не може да разтвори,за да политне в слънчевия небосвод.---Минават ден след ден. Изнизват се години...Със свойте гнусни мрежи самота обгражда ме отвред.И моята душа до смърт раненане може да достигне спасителния бряг.---Защо любов при мене ти не идваш?Обидих ли те или пък те наругах?Защо по твойте радостни пътекине искаш да посочиш моя път?---Каква е мойта висша цел в живота?Каква ще стана? Имам ли мечта?О, щастие ти гръмка дума само,поне за миг поспри при мен! Ела!---Ела, при мене! Щастие ела!---Анна Дюлгерова1988 г.&nbsp;