В парка съм…
Листата падат…
Ти стоиш до мен…
В ума ми…
Аз говоря ти и слушам тихо твоите
мисли...
Галя те, макар да зная, че ти не си до мен..
Твоята болка съм готова да
приема,
стопля,
да стопя в моето сърце.
Ето това е – любовта, живота и мига-
в малките неща се крие същността.
Искам аз да се разтворя - да превърна се в летен дъжд,
морски бриз, студена зимна утрин.
Искам ти да ме усещаш като нещо неопределено…