Човек живее за да оценява
останалите в свойто кубче лед
и как линее щом не получава
тяхната оценка във ответ.

Борим се неми вътре в леда,
гледаме другите - тъй студени
и наш\'та надежда е само една -
просто да сме оценени.

Добри или лоши сме няма значение.
Не искаме съд и порицание,
а ваксина срещу забвение
и двойна доза хорско внимание.

И след театър шарен и леден
умираме всяка нощ в самота.
Но никой ден не е последен
щом в другите си оставил следа...