Когато в блатото се озовеш, запратен

там с един замах от шегаджийката,

зовяща се  Съдба /случайна среща/,

самодоволно устни изкривила

в ехидна, снизходителна полуусмивка -

спомни си смешния барон Мюнхаузен,

как сам, издърпвайки косите си,

спаси се с достойнство от беда надвиснала...

Когато видиш, че си самотен в пустинята

на хорското измамно съпричастие,

и целият ти свят се преобърне, неочаквано -

спомни си Гъливер и приказното странстване:

след перипетиите - нов живот и щастие.

Когато  си притиснат от живота като в менгеме

и въздух вече в дробовете не остава,

тогава ти вдигни разплакани очи нагоре -

ще видиш грациозната червена  роза...

Под стъклен похлупак е тя отглеждана

от малък, Малък принц, живеещ на

самотната планета на надеждата.

И вече нито лепкавото, тъмно блато,

нито безводна, нажежена пясъчна пустиня

ще те уплашат с неизвестност -

за  гордия ти дух, непримиримия,

това са  изпитания - преодолими.


2011-03-31