Крещя!
Крещя в мълчание
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; на думи неизречени.
Кървя&hellip; във крясъци
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; от удавени стенания.
Полусенки мрачни, неразбрани
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; сипят дъжд от неживи рани.
Полуистини
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; остават незабравени
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; и блъскат се във
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; моето съзнание.
Полусънища
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; прокрадват се на яве
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; от нищетата неизбавени.
Неспящи и незрящи спомени
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; се лутат в тъмните ъгли.
Шепот!
Шепот от несбъднати мечти&hellip;