StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,084
   Потребители: 12,400
   Автори: 4,024
   Коментари: 320,551
   Точки: 2,657,645
   Съобщения: 157,121
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Шарената черга

Селце планинско ми помаха
с ръкав от стара антерия
на показ като на сергия –
встрани от пътя, до трънака.

И куче с морда на чиновник
си бе намерило кучило –
озъбено ръмжеше мило –
виновно или невиновно.

На хълм ръждясало пукало
със звездни пуканки засипа
козаря сипаничав, дрипав,
завит с протрито одеяло.

И той се ококори сънен,
огледа се, готов да брани
коричка хляб от гладни врани,
ала изтупа само тръни.

Душата българска какво е –
изплакано небето в локва,
в която скоква и не скоква
сиротно тъмното усое.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2012-03-20
прочитания: 183
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход