StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,103
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,508
   Точки: 2,649,648
   Съобщения: 153,464
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,760

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Щрихи на сбогуване с нищото

Рано слънцето ранило,
станало да се умие.
Минзухарчета нашило
покрай грейнали иглики.

Тича, срича синевата

строфите на нова пролет.
С пух накичи необятът
почернелите тополи.

 

Стичат капчици в олука,
диплят в локвите брътвежи,
шумки листнали шушукат,
и пробуждат таралежи.

 

Ех, какво ми е небето –
в светлосиньо насинило
умълчаните тепета
и замисленото било!

 

Ръси златни песъчинки –
дар от Божии зеници.
Дрипят зимни паяжинки
приливи от звездни птици.

И да тръгнеш ли нататък,
дето слънцето извира.
Може пътят да е кратък.
Но от смърт не се умира.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2017-02-01
прочитания: 203
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход