Ще тръгна надалеч във този ден...
черешите ще бухват в цвят на двора.
Небето ще синее светло в мен
и пълни ще са улиците с хора.
И никой, знам, не ще да разбере,
с един, че намаляли сме в квартала,
че ритъмът на влюбено сърце
е секнал, в тази луда надпревара.
А в пощата на входа, в моя линк,
така ще си остана - непрочетен.
Далечни ще останат, като свинск,
мечтите ми и поривът извечен.
В космическият рай и земен ад
душата, преродена, ще се скита,
а спомнят ли си погледа ми благ -
за миг ще го усетя по звездите.
Ще тръгна надалеч във този ден,
но липсата ми кой ще забележи?
И няма да съм вече запленен
в любов към вас, в красивите копнежи!