Ще остана дете! И през прага на трийсет
ще се втурна в деня с ненаситни очи,
за да търся какво в непознатото крий се
и какво в очевидното мрачно мълчи.

Ще протягам ръка! И дори да се случи
за момента на дързост да плащам със дни,
ще са паметни те и чертите им скучни
ще са празнично пъстри, макар и в сълзи.

Ще мечтая на глас! И какво от това, че
ще ме сочат мнозина със смях на уста?
Чрез усмивката, зная, душата им плаче
за копнежите жарки с окови в гръдта.

И ще вярвам в това, че безсилни са дните
и пред прямата слабост на трийсет по две,
че лицето от бръчици всъщност гранит е,
че дори и след триста ще съм още дете!