Харесвам сърдития есенен вятър,
пригласящ на вълчия вой,
следя в небесата как птичето ято
вещае внезапен порой.

Нагазвам в потока, препуснал отвързан
сред бесния грохотен шум,
чиито завои отгатвам с ходило,
опипващо речния друм.

Възпявам живота, но не настанена
в уютния тих кабинет:
на мене се падна щастливия жребий
да бъда в доспехи поет.

Сърцето ми, свикнало с радост да пие
поука от всяка беда,
ликува, дори ако в схватка пострадам
от люта враждебна стрела.

И ето, отново сурово ме буди
да стана във ранни зори
и с още нестихнали рани да тръгна
във новите куп изпитни.

То знае, че земният път ни е даден
от мъдрия Господ-Творец
да сплитаме с длани, до кръв изранени,
победния лавров венец.

                                                                      6.ХІІ.2000 год.