От полети несбъднати... крадях,
когато, полумрака се разгъваше,
крещях, разнищвах  се... и онемях,
душата уморена... се препъваше.


Напуканите устни... не шептят
когато, истините се смаляват,
избягали идеи... кръговрат,
очите ослепели...се отварят.


Ръцете... уморени са...болят,
и всеки поглед, бавно те убива,
разби стени... а другите мълчат,
намираш себе си, претръпнал е всемира.


Намираш себе си, а вън крещят вини,
безкраен дъх... началото родено е,
препънат вик... далечни висоти,
усамотението, вярвай ми... смирено е.


От полети несбъднати... крадях,
не се предавах, само дишах в бяло,
със мисълта си, сам сама... седях,
света ми... той е чуждо огледало.


27.05.2009 год.

Посветено на Д.С