Далече, далече към Райския кът

душата пътува, оставила тялото.

Стаила умора от земния път

въздъхва с надежда, попила в овала                        

Стопяваща  айсберг от минали дни,

докоснала струни на пролетна арфа,

фотони събира, златиста блести

 и смисъл намира в небесната гара.

На облаче стъпи ли, взира се с трепет

в любимите хора, дарили я с обич.

Но вярва, че горе е също потребна,

щом Бог я отвежда от мястото лобно.

Високо в небето е вече щастлива,

спокойна и силна с дъха на звездите.

Одеждите нови безкрай  отиват.

С последното тайнство душата полита.

Радостина Драгоева

29 април 2012 г.