Обърнеш ли към мъдростта глава

ти все едно към светъл Рай пътуваш,

разпукал се в небе от сетива -

вълшебен, животворен и жадуван.

 Кошарата – пазител от света -

там, с кротостта на агънце издирих,

побягнала от шум и суета

втъка се бяла нежност в мойта лира.

Езикът благ на дружни дървеса

си спомням, как започнах да говоря,

как сипеше душата ми роса,

решена с мрачината да се бори...

Лъчи край теб се спускат - рой пчелици,

събиращи любов за своя мед.

Погледнеш ли ги с виждащи зеници,

знай адът на земята е по-блед!

Радостина Драгоева

7 юни 2012 г