StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,366
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,114
   Точки: 2,663,538
   Съобщения: 149,864
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,778

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Реквием за корени и дънер

Отгоре листната си дреха

дървото почва да съблича.

Без свят на пролет и утеха

отчаяна си тръгва птицата.

 

И с реквиеми получути

щурците сменят серенадите.

Дълбае мракът влажни дупки –

какво ли може да извади?

 

Светулки няма. Само нощи.

И вие вятърът – коварен.

А мравката кората пощи

и с корените разговаря.

 

Пълзи към тях – в шинели сиви,

с мундири тежки и препаски.

Студът развява черни гриви –

табун от атове ли чатка?

 

Мъглив е изгревът – сиротен,

несъумял да се сбогува

ни със дървото на живота,

ни с мене – дето го сънувам.

 

Но иде пролет! – под капчука

възвират алени талази –

от божи кравички – и звуци,

които Бог за нас е пазил!


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2014-11-25
прочитания: 226
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход