Наострям уши, някой ми вика: &bdquo;Поспр&uacute;!&rdquo; Това мое вътрешно &bdquo;Аз&rdquo;... Все ме оспорва! Слушам сърцето, но ме стряска: &bdquo;Мисл&uacute;!&rdquo; Поемам си дъх и хващам посока нагоре...
Препускам лудо рачешко... Не знам умора. Опитвам в шепичката сънища да задържа, а спомените мили кътам в джоба... Но гледам към мечтите на върха! Така е вече точно години петдесет... А детето в мен не иска да пораства... Избирам да съм все на двадесет и пет! И в очите усмивка само да ми пасва. &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp; &copy; Павлина Петрова

uFeel.me

Разцепих се на две по двадесет и пет