Над главата ми, в меко възглаве,
цяла нощ мисъл глухо кръжи:
днес какво в тоз живот ще добавя,
съвестта ми да спре да тежи?

Под прозореца просната риза
съхне бавно на тънки въжа.
Бавно утрото в стаята влиза
със поредната ТV-лъжа.

Радостта ми под минали дати
е преминала. В тоз маскарад
на преструвки и пози познати
потъмнявам с пореден карат.

А отвън влиза утро лъчисто
и надежда стопява леда.
Ставай, старче! И почвай на чисто,
да оставиш подире следа.