StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,674
   Потребители: 12,386
   Автори: 4,017
   Коментари: 319,457
   Точки: 2,653,006
   Съобщения: 154,465
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,734

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Разпятие

Бе утро над смирената река,
когато с тежки стъпки прекоси я
на изгрева стихийният пожар.
И с думите на новия месия

разбуди птица и дърво, и трън,
светулките, одрямали в шубрака.
Вървеше през полето като в сън,
мъжът, когото всички дълго чакаха.

И този мъж донесе кръстен знак
и с възгласи светът ни го посрещна.
Заслушани в гласа му чист и благ
сърцата ни олекваха от грешност.

Но после люшна се тълпата зла
подобно стършел с прегоряло жило.
Посърна в мрак горчивата земя
от думи, нажежени като жигове.

- Не щем ни Бог, ни твоите слова,
върви си там, където си се пръкнал.
От пръст ли сме и станем ли на кал,
с какво значение са рай и пъкъл?

И върху силните му голи рамена
стовари кръст и прати към Голгота,
Аз знам, че крачката преди смъртта
един път е пожалил за живота,

заради мига, когато мълчешком
със залеза над село би се връщал
и хлътнал би отново в оня двор,
до бялата бреза на малка къща,

където погледа си скършен спрял
за шепа изворна вода и милост,
потъна цял в очите на жена,
нозете му с косите си умила.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2011-06-01
прочитания: 171
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход