Хората винаги искат,
хората винаги търсят…
Хората са като лешоядите-
слаб ли си, ще те изядат…
Хората бранят страховете си,
хората ги крият и от себе си.
Хората са като точици-
мъртви звезди без топлина…
Хората са вечно лутащи се.
Хората не спират да броят-
победите, провалите и всичко що застанало е пред техния път…
Ето, пребройте сълзите ми пролени заради вас
Ето, пребройте и дните СИ пропилени заради самите вас…

Когато погледна вечер към звездите,
усещам смисъл и любов.
Когато вие заспите-
аз живея любов.
Сълзите в мен са, но даже нямам сили да заплача.
Как искам да съм горе до звездите,
да съм част от простора…
Как искам да не се налага да говоря-
а само да усещам и да ме усещате и вие.