StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,368
   Потребители: 12,303
   Автори: 3,975
   Коментари: 301,189
   Точки: 2,620,835
   Съобщения: 121,955
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,788

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Размисъл

Вятър завя в живота ми.
Сняг покри главата ми.
Далече беше слънцето.
Змия в пазвата ми.
Нямаше го на любовта и зрънцето
да поникне в очите ми.
Поливах с мед косата си,
а лед сковаваше душата ми.
Ровех във жаравата,
а пепел сипеше моравата.
Сеех истини в сърцето си
лъжите жънех във лицето си.
Едно мечтах,
друго спях,
а трето пях.
После станах и за смях.
Какво остана днес от мен?
Някак си живея ден за ден
ката роб, като скот.
О, Господи!
Човек ли съм или робот?
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2004-11-18
прочитания: 494
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход