Вятър завя в живота ми.
Сняг покри главата ми.
Далече беше слънцето.
Змия в пазвата ми.
Нямаше го на любовта и зрънцето
да поникне в очите ми.
Поливах с мед косата си,
а лед сковаваше душата ми.
Ровех във жаравата,
а пепел сипеше моравата.
Сеех истини в сърцето си
лъжите жънех във лицето си.
Едно мечтах,
друго спях,
а трето пях.
После станах и за смях.
Какво остана днес от мен?
Някак си живея ден за ден
ката роб, като скот.
О, Господи!
Човек ли съм или робот?