Раждам се, когато дойде пролетта,
с лятото безумно аз живея,
след това умирам заедно с есента
и изгнивам зиме под снега.
Защо се раждам и живея?
Защо се радвам лете на света
що ще трябва да умра,
щом ще трябва да изтлея?
Може би аз търся красотата
в цветята лъхащи на пролет,
може би шептят крилата
в радостния, летен, птичи полет.
Ще открия ли безименната тайна
събирайки листата с ръце
или ще остане тя незнайна
затрупана от зимни снегове?


Не зная колко ще живея
И мястото, където ще умра,
Затова душата ми се смее
И от очите плаче радостта.
Винаги ще имам в ръцете
красиви пролетни цветя
и винаги, когато ходя лете
самотен по зелената трева
ще има птици в небето,
къпещи се с песен в утринта.

1998