Раздвоение, защо си ми необходимо!? Изпълваш всички клетки и хормони... Не се ли бориш с чувство мнимо? Или пък - със повтарящи сезони? Ти втурваш се и ме раздираш! А после свиваш се във ъгъла... Открехваш тайни и въздигаш душата ми премръзнала... Не търсиш ли напразно смисъла, любимо мое раздвоение? Поемай свойте рискове, не чакай плахо одобрение! Не искаш ли от мене много - преображения, молби и липси!? Не ме лишавай от възторга да бъда смела, истинска! &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &copy; Павлина Петрова