Разбирам трагедията на
войнишката съдба.
Разбирам китарата, джина
и алкохола в кръвта …
Разбирам болката,
разбирам любовта
желанието за живот,
утехата в смъртта.
Разбирам трудности, определени
от домашното огнище
разбирам спомена – празно е
душевното бунище.
разбирам драмата на Хамлет
останала в 16-ти век.
Разбирам криминалността на Хамет
описал простия човек.
Не разбирам Бога
вътре в нас.
Не разбирам човешката природа
скрита зад перде, при изстрели от “Спас”.
Не разбирам и смъртта
отнасяща една частица.
Не разбирам що е роб на любовта
заради мръсница.
Не разбирам парадирания страх,
но от лунност, разграден на прах,
моя хепи енд е болката, нали?
Боже мой, разбирам, че боли!