Непрекъснато търся равновесие
между времето и себе си…
Времето натрупва… мисли…
като раздиплена вода…
(Не им давам да застояват…)
Капките на бързея в мен
оповестяват гонг
за поредното прозрение…
В тайнопис се плете диалогът ни…
(да разсъмва в следите ни…)
Няма как да обримчи душата ми…
Вярвам - времето ще разреши
да добрувам със своите старини…
© Павлина Петрова