Равносметка

Февруари бе празен.
Полу.
Измълчахме го.

Изстрадахме го.
Почти.
Някога е далече.
Като лято.
Онова.
Никое завръщане
не казва оставам.
Завинаги.
Случването е чудо,
в което не вярваме.
Нали?

Някаква тъга в гърлото ми.
Любовта ни е зимна. (не)приказка.
Смисълът на всичко остава

да лежи затрупан някъде.
Очаква пролетните дъждове.
Нищо е всичко,

което трябва да бъде направено.
Уморих се от отричане..

Дали?

Някога ще бъде ли сега..?

Тони Тодорова

Ellan