Когато най-накрая разбереш,
че всички болки са излишни
и истината на живота си прозреш,
че всички мъки са били предишни.
Животът ще е минал безвъзвратно
и нищо не се връща пак обратно,
а спомена от мъки и тегоби
си заплатил със непосилни глоби.
Тогава може би ще разбереш
за истината тъй горчива
каквото сееш, това ще събереш
от твоята човешка нива.
Ако е мъка, мъка ще береш,
ако си радост нейде сял,
то пак радост ще пожънеш.
Ако и залъка последен си раздал,
тогава в поколенията ще пребъдеш.