Страстта е вечен властелин,
превърнала се в мой закон,
а нежността е силен миг,
тъй вечен и неотменим.
Лечител вещ е вечността,
а спомените са мъгла,
неспирна сила - любовта,
безкрайна сянка - тишината.
Очите ми са късче жар,
копнежът ми - звезда самотна.
Луната вечно е сама
забулена в звезди сиротни.
И в космоса на вечността,
душата ми е падаща звезда,
несбъднато и трепетно желание,
обгърнато от тягостно мълчание.
Небето нека бъде мой свидетел,
че няма нищо трайно на света,
освен копнежа - демон и радетел
на щастието, светлината, обичта.
Хармонията лека и ефирна,
разпада се на хиляди парченца.
Звездите са уплашени тъй силно,
като от вятъра отлитащи листенца.
А в светлите и пърхащи души
на птиците в простора отлетели
живее с вярна сила любовта.
В химерите и ние сме страстно пръсти сплели.
Във дързостта на волята свободна
чувствата ми са вечен победител.
Обгръщам с поглед хоризонт далечен
и моля се да спре скръбта огромна.
Душата ми е като волна птица,
но надалече тя не може да отлитне.
Ти спираш я, печална мъченица
и неспособна тебе да отритне.
Мълчанието е тъжовен спътник,
а самотата му е роден брат.
Доверието е усмихнат пътник,
а радостта е слънчев непознат.