Опитваме да пием от мъдростта

на глътки малки и плахи

и вечно сме жадни, със суха уста

заобиколени от пълните чаши.

Вечно загледани в другите

сме лишени да виждаме себе си

и доброволно затворили очи във черупката,

за да не бъдем на никой свидетели.

Нашите пламенни, любовни или лъжливи слова

са като дима от зимния комин,

който безшумно излиза в нощта

и не оставя стъпки в партината.

С тихи стъпки вървим по пясъка,

а вълните измиват следите ни крехки.

Оставаме само спомени, които вятъра

разнася както пощальона носи ни вчерашни вести.