Светла застанах на брега,
ръцете с пръсти издълбаха
море във пясъчният бряг
това са същите ръце,
които от восъка и думи две
изплетоха въже,
стълба окачиха
на небето от безкрай,
с помощта на думите
- Вярвам и Обичам...
Бих искала да мога
с дъха си пожелах,
в гърдите си повиках го,
на дните в бързите води
преследвах го,
и в покоя на копнеж
да го намеря.
Бих искала да...,
толкова дълго очаквам мига,
очите ми да видят същите тези,
ръце които от восък и думи две
наречени Вярвам и Обичам,
прегърнаха Света!
Завинаги върви
изправен в небесният безкрай
стъпва убеден, че твърд е восъка
под неговите стъпки,
защото сърцето мое пожела
със мисъл, обич, вяра
- света главата си да вдигне
и онзи чуден блясък в очите
сълза наречен,
с нежността си да пречисти
калта от зеленото
на крехката трева в душите.
29.11.2012