Каква разруха!
Двора запустял,
керемидите ги няма,
гредореда само оцелял.
Врата отворена,
съдове по пода.
Дюшек увиснал-
на леглото оцелял.
Каква разруха!
А помня детството-
беседката с бръшлян,
и детски смях,възторг.
И бабата я помня,
усмихната, добра.
Протегнала ръка-
с хляб и чубрица-мечта.
05.10.2012
ДЖУЛИЯ БЕЛ