StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,038
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,394
   Точки: 2,649,037
   Съобщения: 153,188
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

РАЗМИСЪЛ

 

В кайсиевия цвят на есента
изплува неусетно мъдростта ми,
дори и аз не знам защо така,
но ясно си протича мисълта ми.

И пътят ми за важните неща
чертае бъдеще, пред мен се вае,
по него стъпва нежно любовта,
нататък - просто само Господ знае.

Най-вече със молитва се теша,
не я пропускам сутрин, обед, вечер,
вървя спокойно, без да се сниша,
така ми е добре, години вече.

И някак си - отнет ми е товар,
нещата, с Божията помощ, стават,
като семафор, като светофар,
" отгоре" някой все ме направлява.

Най-много да пропусна сетен миг,
унесена във стихове и песен.
Но нищо, ще се върна в своя лик,
да продължа във делника чудесен.

От планината - взела за кадем
шишарка, орехче, това ми стига.
Намирам своя истински подем
в духовността и следващата книга.

27 август 2019г., София
Росица КОПУКОВА

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2019-08-27
прочитания: 66
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход