Будилникът подгонва тишината.
Настойчиво напомня за часа.
Прокраднали се сенки по стената
пролазват и безформени растат.

Денят е тук. Пореден и известен.
Паважът вън е пак един и същ.
Ухае въздухът на диви кестени,
а облаците бременни са с дъжд.

Прекрачвам прага. Улицата стара
повежда в същия утъпкан път.
Във прашното око на светофара
се вглежда ежедневно-сив светът.

Изпраща есента последни птици.
Звучи прощалният им многоглас.
И този ден на другите прилича…
Различна само станала съм аз…