Кошмарно е да мислиш за миналите дни,
потънал във разруха сред жалки старини,
да чакаш чужда милост от нови времена
и някой щом почука, да бягаш за ключа.

Когато те потърсят от жалост, че си сам,
да плачеш без утеха защо ли си живял
и всеки да приказва за някакъв си смисъл,
а всъщност във сърцето да бъде те отписал.

Не искам да ме мачка съдба така жестока,
затуй и ще захвърля душата на порока,
щом трябва да ме има в безсмисления ад,
ще трябва да си взема от всичко в този свят.

Пътеката е дълга, а времето тъй кратко,
в усмивка на любима отпивайки по малко,
от всяка радост вчера във себе си ще пазя
и цветето ще бъда във пукнатата ваза.