Всеки полет е скрито знамение,
всички птици не идват от юг,
кой осъден на вечно съмнение
ще остане за другите друг,
но защото отиват си птиците,
а небето отстъпва далеч,
всички вълци изплезват езиците,
тях ги стрелят с барут и картеч.
Нищо друго за тях не остава,
често вият към бледа луна,
кой обречен на вечна забрава
ще изпита и грях, и вина...
Всяко утро е бъдеще минало
и животът е в повече дар,
щом настъпват брутално пустините
след подхвърлен от някого зар,
не, не мога да стрелям с куршуми,
не показвам и стиснат юмрук,
вълчи зъби са станали думите,
тези птици не идват от юг.
Часовете притихват в зениците,
няма вълци на белия сняг,
опустява небето на птиците,
всички вълци повлекли са крак.