В съня си щом си буден
В мълчанието си щом крещиш
На върха на щастието-погубен
в ръжда обсипан,а блестиш

Щом си направил грешка,но не си прощаваш
Криеш себе си,а всъщност се издаваш
Не ти е достатъчно да се извиняваш
Усещащ как безвъзвратно полудяваш

Не се страхувай,а смей се!
Ти просто човек си
по своя път неотклонно върви
Върви!Мечтите си сбъдни!