Тялото - има свои предели...
А душата?... Протегната дъга,
попила болка, вярност и копнежи,
пътуващ извор е към вечността...
Дълбаем плодотворната му същност
и пием... пием честно самота...
Потъваме в безкрайността на бъдното,
а цветове разтърсват сивотата...
И в нея блясват философски истини,
въображение, родило песента,
най-чиста искреност и мислите,
с които благородно следваме целта...
Минава кротко тя от тяло в тяло
и търси трайно разбирателство...
Избягва груби срещи с дявола
и глупавите му ласкателства...
Понесла риск, разпъвана от чувствата,
премръзвала самотна във дъжда,
случайно подчинена на изкуството,
забравила за суета, за болка, за тъга...
Тя пее и шармантно чародейства,
под ведрото небе - протегната дъга...
И щастие е състоянието нейно!
Узряла и пълна, красива душа...
© Павлина Петрова
\"Изплетени пътеки\" - 2008