StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,158
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,763
   Точки: 2,658,509
   Съобщения: 157,773
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Пролетно равноденствие

Не спира да я вика денонощно.
Душичката му – колко перушинка.
Откъде извади за гласа си мощ
във вейчиците вкопчената чинка!

Дъх не си поема, та дори за миг!
Нощя, деня, дъждът не я прогони.
Най-изкусния и страстен чуролик
пристъргваха щурчетата с триони.

Люляков въздишък покрай бял салкъм –
небето щедро в аромати ръси.
Време е да ни разбудят като с гръм
птиците със своите земетръсни

свирукания и пламтящи ноти –
подобно факли от листенца мак?
Какво e да си птицата напролет,
колчем Господ разпилява благодат?

Какво е да живееш и да дишаш
за този миг да бликнеш във вокали?
Така навярно ветровете пишат
по облаците ангелски хорали.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2012-04-09
прочитания: 233
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход