Във песента на птиците се вслушай.
От снощи ли така бърборят?
Да ги направят по-послушни,
студът и вихрите не смогнаха.
Те шепнат – пролетта е близо,
току да прелети над хълма,
в кенарите на светлата й риза
разпукват цвят пендари жълти.
Разлистват се в усмивки – и, трипръсти,
благоговейно кръстят синевата.
И крехки като пушече чeвръсто
усукват дъх край лудналия вятър.
Немирник – шамаросал безпогрешно
на шипката бодливите инати –
и косът скърпи черната си дрешка –
да дирижира хора на гората.
Просветва рано. Като да са в църква,
звездите гаснат край иконостаса.
И да се влюбиш те подръчква
или поне до края да останеш!