uFeel.me
Продължавам да се движа
Автор: stormbringer,  23 септември 2010 г. в 08:41 ч.
прочити: 399
Отдавна разполагам с цялото си време,
поисках да напиша всичките писма
и още не разбирам кое ли ще отнеме
позора и триумфа, презряната тъма,
но отговори няма, каквито ги поисках,
и никой не пристигна на жадувания бряг,
стени, ъглите тъмни винаги притискат,
отдавна не очаквам от съдбата знак,
защото някак продължавам да се движа,
захвърлил на боклука срам и суета,
тежи като олово непродадената грижа,
разбирам, опаковката е същност на плътта.
Жадувах да изригна с недокоснатия порив,
отново не прескочил омразните стени,
но продължавам, продължавам да се боря,
защото полза няма от натрапени вини,
какво ме чака там, на пътя зад завоя,
все още не отварям последната врата,
изригваше зад нея протестът на прибоя,
не всички сънища умираха в нощта.
Не вярвах в някакви магически предмети,
отваряйки вратата, захвърлих и ключа,
отдавна разговарям с призраци и силуети,
макар да нямах глас, не можех да мълча,
все още някак продължавам да се движа,
камбаните се чуват, предпразнично звънят,
тежи като олово непродадената грижа,
а свещи пред олтара отдавна не горят,
но аз не разполагам с цялото си време,
не всичко важно из писмата съм събрал,
съдбата ми е мое, само мое бреме
и всичките обувки по пътя съм съдрал.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me