Красиви са самотните ти стъпки.
Потъват в сняг или снегът потъва в тях?
И хрупат сякаш всички твои мъки,
пропукани от мисли ги видях.


Вървиш забравил за студа по кожата.
Той диша с ноздрите ти - помирен.
И той със теб забравил слънцето
вледенява стъпките ти всеки ден...


Преди ви следвах и рисувах
по снега със пръсти нашите портрети.
Сега те гледам как си тръгваш.
Пукот - тъжен цикъл вятърни сонети.


Тъжни и красиви са самотните ти стъпки,
Шумят прегърнати от приятеля ти Студ.
Той с вятър заши душевните ти кръпки,
в ухо прошепна ти: "Завинаги съм тук..."