uFeel.me
Приказно
Автор: Style.,  22 март 2011 г. в 00:45 ч.
прочити: 229
Днес музата ми пак заспа дълбоко,
опитах се да я събудя неведнъж.
А пък високо от небето синеоко
се сипеше на ситни капки дъжд.

\"Убола се е явно на вретено!\"
разочарован аз помислих си за миг;
в душата ми бе толкова студено,
сподавен вътре спотаяваше се вик.

Тогава яхнах кон от въображение,
и цъфна в мене бяла орхидея -
за да избавя скъпото си вдъхновение,
отправях се на дълга одисея.

Във сънените, влажни, хладни дебри
аз търсех него под дърво и камък.
И ето, че накрая го намерих -
потънал във мъгла безцветна замък.

Засилих се. Сърцето ми препускаше,
туптеше невъздържано и бясно.
Аз знаех: музата предвкусваше -
усещането бе така прекрасно!

Отворих портите, във крепостта нахлух
и мигом се отправих към покоите...
И после, после помня само вопъл глух:
разбитите илюзии бяха моите.

Насред чаршафите аз търсех поетеса,
красива и очарователна царица.
Но вместо моята заспала сън принцеса,
намерих мършава, съсухрена старица.

Днес музата ми пак заспа дълбоко,
опитах се да я събудя, но уви -
реалността бе ледено жестока,
дъжда така и не престана да вали.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me