Бостанско плашило отправя закани
на спомени гнили, горчиви, грабливи.
Безсилно крещи им, че са нежелани,
а те срещу него крещят, че са живи.
Предвожда ги призрак, отдавна забравен
изгубвал на части от свойто сияние,
вървейки до мене по пътя безславен.
Обещава ми милост, зове покаяние.
Отлита далече. Но друг се задава
в задушната вечер на равносметка.
Със своята лодка до мене доплава,
за да разкрие разтърсваща гледка.
И от водата изплуват картини
как се сама за срама закопчавам,
как във недъзи се давя с години.
По река Ахерон в настоящето плавам.
Ето го - третият призрак пристига
с косата в ръка и забулен във роба
идва за мене. Плътта ми повдига
и води ме в крипта - посочва ми гроба.
За предишни вини не ще се покайвам!
И имам дързост за днешни премеждия!
А отдалеч на трупа си се радвам!
Признавам си грешките, чакам възмездия...
Пих и ще пия от Лета наново.
В съня си поне съвестта не дочувам.
И ме е страх да погледна отново
да не би изведнъж да спра да сънувам.