Забравил щастие и вяра
без цел в гората аз вървях.
Поседнах уморен от мисли
и неусетно там заспах.

Но сън не беше, а на яве
пред мене бликна светлина.
Затичах се на там тогава
и стигнах до една врата.

Вратата бавно се отвори
и ангел бял ми се яви.
Усмихна се и заговори:
\"За всичко лошо забрави!

От любовта не се отказвай,
че тя е всичко на света.
В мечтите вчерашни повярвай
и знай, че ще се върне тя.

Ела със мен! Ще ти покажа,
как с вяра утрешния ден
по-хубав е от рая даже.\"
... и аз усетих бог във мен.

Спокоен минах през вратата.
Надежда топла ме пропи.
Събудих се, а из гората
летяха вчерашни мечти.