При(С)крито

Промъква се по-ниска от тревата,

усмихва ти се ласкаво, пълзи.

Пълзи... по-бавно и от самотата,

за да не можеш да я уловиш..

Очите и привидно насълзени,

усмивката и крива, уж добра.

За гърлото те стиска, изпепелени

са  мечтите от поредната лъжа.

Допускаш я до себе си повярвал,

помислил я за истина или пък чест.

А зад гърба си чуваш луда врява

от кал и злоба, най-прикрит протест.

И колкото по-искаш да я смачкаш,

тя, толкова все повече расте!

Стаена в сянката на кръста,

прегърнала Христовите нозе...

И дебне нови жертви от засада,

по-гладна и свирепа от вълка.

Какво печелиш, ако други страдат...

Засища ли те завистта...?

Toни Тодорова

Ellan